Операция МАРАТОН: как ДС открадна История славянобългарска
„ Цивилен изкуствовед " - в годините на Народна република България това иронично означение взимаше на майтап офицерите от Държавна сигурност, които се месеха в културата. Германският историк Кристофер Неринг, който дълго време е изучавал архивите на Държавна сигурност, напомня една история от това време. История за „ История ". Авторът категорично се базира на следствието на българския публицист Христо Христов по тематиката.
През 1970-те години комунистическият режим в България подхваща тактически завой в политиката си към Българската православна черква. На мястото на досегашните сталинистки репресии идва по-мекият модел: внедряване на сътрудници, които да направляват църквата. В резултат таман от тази тактичност през 2011 година се оказа, че 11 от общо 15-те митрополити в БПЦ са били нещатни сътрудници на Държавна сигурност. Тъкмо в техните досиета се появиха и първите следи от операция МАРАТОН.
С разрастването на агентурната мрежа вътре в БПЦ постепенно в центъра на вниманието попада българският Зографски манастир в Света гора - обект ЦИТАДЕЛА. След рухването на военната хунта в Гърция внезапно се появяват доста удобни условия - или, съгласно жаргона на Държавна сигурност, „ оперативно-агентурна конюнктура ".
Ролята на Людмила Живкова
През 1970-те години в Зографския манастир са останали едвам десетина монаси. През 1976 пожар унищожава южното му крило и целият манастир става доста сложен за поддържане. Държавна сигурност в продължение на години работи над инвентарен лист за манастира, в който влизат ръкописи, златни монети, разнообразни скъпоценности. Целта е всичко това „ несъмнено да се прибере България ". В дъното на цялото новопоявило се вдъхновение към реликвите и антикварните предмети стои не различен, а персонално Людмила Живкова - дъщерята на партийния и държавен началник Тодор Живков.
По това време един елитарен кръжец към Живкова внезапно открива любовта си към културата - такава, каквато те я схващат. История, антикварности, мистичност и окултизъм - ето какво им е по сърце. Като започнеш от траките, които се трансформират в златна мина за любимеца на Живкова Александър Фол, минеш през Петричката гадателка баба Ванга и стигнеш чак до будизма - този пъстроцветен кръжец практикува какви ли не занимания, които доста мъчно се сдобряват с формалната идеология.
За новизбликналия интерес към историята на България си има и напълно съответна причина. През 1981 година се отбелязва 1300-годишнината от основаването на Първото българско царство, а за режима това е отлична реклама. Живкова е определена за председателка на Комитета за изкуство и просвета, а по този метод автоматизирано поема и управлението на всички тържества за 1300-годишнината. Тя организира нещо, което през днешния ден се назовава „ имиджова акция ": пробва се да разпространява в чужбина българската история и просвета. И тъкмо тук на сцената излиза Държавна сигурност.
През 1972 година Политбюро е наредило да се търсят и „ закрилят " български културни полезности в чужбина. За тази цел към Първо основно ръководство на Държавна сигурност (ПГУ) е основан специфичен отдел 14, наименуван „ Културно-историческо разузнаване " (КИР). Група офицери стартират да търсят български културни полезности в чужбина и да възнамеряват тяхното „ завръщане ". Според тяхната обосновка, по този начин тези полезности се защищават от увреждане, заличаване и изгубване. На челно място в листата е Паисиевата „ История славянобългарска ".
Отговорност за интервенцията носи полковник Христо Маринчев, който работи в Министерството на външните работи, легендиран в Отдела по въпросите на БПЦ. Благодарение на свои доносници той добре знае с какво разполага Зографският манастир.
Паметникът на Паисий Хилендарски в Банско
През 1983 година към този момент има съответни проекти за кражба на " Историята " - под кодовото название „ особено мероприятие МАРАТОН ". Маринчев има намерение публично да посети манастира и в подобаващ миг да подмени " Историята " със особено направено копие. Макар че всичко е готово, интервенцията се отсрочва. Година по-късно Маринчев възобновява проектите. Този път той счита да отиде в манастира дружно с българския дипломат в Атина Петър Славчев и да вземе " Историята " сякаш за възстановяване в България, където тя да бъде сменена с копието. Тук обаче поражда политическа конспирация. Илия Петров, български общоприет консул в Солун, възразява против интервенцията, тъй като се счита за подценен. В последна сметка опитът да бъде осъществена кражба на гръцка територия с присъединяване на българския дипломат в секретна задача още веднъж се проваля.
Едва третият опит, през декември 1985 година, се увенчава с триумф. Двама оперативни служащи от резидентурата на Първо главно управление (на ДС) в Солун, Венцислав Агаин и Иван Генев, отиват в Зографския манастир и подменят оригинала с донесеното копие. Твърди се, че Генев е изнесъл " Историята ", скрита под облеклата си, а след това я изпратил с дипломатическа поща в София.
" Хубаво ", споделил Живков. И толкоз.
След повече от десетилетие Държавна сигурност най-сетне съумява да извърши задачата. Отрезвяването обаче идва бързо. Людмила Живкова е мъртва към този момент от няколко години, а възторзите към културните полезности от дълго време са отшумели. „ Хубаво " - само това споделил Тодор Живков, когато министърът на вътрешните работи Димитър Стоянов му посочил " Историята ". Едно повдигане на плещи - и това е всичко? Една кражба, планувана с толкоз доста старания - а в този момент никой не се интересува от откраднатото? Нещо повече - трябва да се заличават следите. А оригиналът нито може да се изложи, нито може да се съобщи на други институции, тъй като няма как да се изясни по какъв начин тъкмо " Историята " е попаднала в България. Ето по какъв начин ръкописът изчезва в вместилище на 14-ия етаж на Първо главно управление (на ДС), където се съхранява при доста неприятни условия. По някое време " Историята " ненадейно се оказва в сейфа на шефа на разузнаването. Такива са разбиранията за „ опазването на културно-историческото завещание " …
Както доста други сюжети от времето на комунистическия режим, и тази история се въртеше в разнообразни версии, още преди проверяващият публицист Христо Христов да я разгласява в нейната целокупност. През 1992 година публицисти за пръв път писаха, че Държавна сигурност е откраднала „ История славянобългарска ". Към средата на десетилетието слуховете се множаха, след това стартира една игра на котка и мишка, в която участваха остарели ченгета.
През 1996 година тогавашният шеф на Националния исторически музей Божидар Димитров заяви, че чужд е предал в музея истинската " История ", увита във вестник. И напълно не помни да спомене, че той самият е бил нещатен помощник на същия оня 14-и отдел на Първо главно управление (на ДС). По-късно се разбра, че тогавашният началник на външното разузнаване Бриго Аспарухов, който намерил " Историята " в своя сейф, се спазарил с Димитров за нейната чудодейна поява в музея.
Така 10 години след кражбата на истинската „ История славянобългарска " породи една много нелицеприятна политическа главоблъсканица, която бързо прерасна в дебата дали оригиналът да бъде изложен в музей в София или пък да бъде върнат на манастира. Президентът Петър Стоянов реши " Историята " да бъде върната в Зографския манастир и по този метод затвори тази неуместна глава от историята.
През 1970-те години комунистическият режим в България подхваща тактически завой в политиката си към Българската православна черква. На мястото на досегашните сталинистки репресии идва по-мекият модел: внедряване на сътрудници, които да направляват църквата. В резултат таман от тази тактичност през 2011 година се оказа, че 11 от общо 15-те митрополити в БПЦ са били нещатни сътрудници на Държавна сигурност. Тъкмо в техните досиета се появиха и първите следи от операция МАРАТОН.
С разрастването на агентурната мрежа вътре в БПЦ постепенно в центъра на вниманието попада българският Зографски манастир в Света гора - обект ЦИТАДЕЛА. След рухването на военната хунта в Гърция внезапно се появяват доста удобни условия - или, съгласно жаргона на Държавна сигурност, „ оперативно-агентурна конюнктура ".
Ролята на Людмила Живкова
През 1970-те години в Зографския манастир са останали едвам десетина монаси. През 1976 пожар унищожава южното му крило и целият манастир става доста сложен за поддържане. Държавна сигурност в продължение на години работи над инвентарен лист за манастира, в който влизат ръкописи, златни монети, разнообразни скъпоценности. Целта е всичко това „ несъмнено да се прибере България ". В дъното на цялото новопоявило се вдъхновение към реликвите и антикварните предмети стои не различен, а персонално Людмила Живкова - дъщерята на партийния и държавен началник Тодор Живков.
По това време един елитарен кръжец към Живкова внезапно открива любовта си към културата - такава, каквато те я схващат. История, антикварности, мистичност и окултизъм - ето какво им е по сърце. Като започнеш от траките, които се трансформират в златна мина за любимеца на Живкова Александър Фол, минеш през Петричката гадателка баба Ванга и стигнеш чак до будизма - този пъстроцветен кръжец практикува какви ли не занимания, които доста мъчно се сдобряват с формалната идеология.
За новизбликналия интерес към историята на България си има и напълно съответна причина. През 1981 година се отбелязва 1300-годишнината от основаването на Първото българско царство, а за режима това е отлична реклама. Живкова е определена за председателка на Комитета за изкуство и просвета, а по този метод автоматизирано поема и управлението на всички тържества за 1300-годишнината. Тя организира нещо, което през днешния ден се назовава „ имиджова акция ": пробва се да разпространява в чужбина българската история и просвета. И тъкмо тук на сцената излиза Държавна сигурност.
През 1972 година Политбюро е наредило да се търсят и „ закрилят " български културни полезности в чужбина. За тази цел към Първо основно ръководство на Държавна сигурност (ПГУ) е основан специфичен отдел 14, наименуван „ Културно-историческо разузнаване " (КИР). Група офицери стартират да търсят български културни полезности в чужбина и да възнамеряват тяхното „ завръщане ". Според тяхната обосновка, по този начин тези полезности се защищават от увреждане, заличаване и изгубване. На челно място в листата е Паисиевата „ История славянобългарска ".
Отговорност за интервенцията носи полковник Христо Маринчев, който работи в Министерството на външните работи, легендиран в Отдела по въпросите на БПЦ. Благодарение на свои доносници той добре знае с какво разполага Зографският манастир.
Паметникът на Паисий Хилендарски в Банско
През 1983 година към този момент има съответни проекти за кражба на " Историята " - под кодовото название „ особено мероприятие МАРАТОН ". Маринчев има намерение публично да посети манастира и в подобаващ миг да подмени " Историята " със особено направено копие. Макар че всичко е готово, интервенцията се отсрочва. Година по-късно Маринчев възобновява проектите. Този път той счита да отиде в манастира дружно с българския дипломат в Атина Петър Славчев и да вземе " Историята " сякаш за възстановяване в България, където тя да бъде сменена с копието. Тук обаче поражда политическа конспирация. Илия Петров, български общоприет консул в Солун, възразява против интервенцията, тъй като се счита за подценен. В последна сметка опитът да бъде осъществена кражба на гръцка територия с присъединяване на българския дипломат в секретна задача още веднъж се проваля.
Едва третият опит, през декември 1985 година, се увенчава с триумф. Двама оперативни служащи от резидентурата на Първо главно управление (на ДС) в Солун, Венцислав Агаин и Иван Генев, отиват в Зографския манастир и подменят оригинала с донесеното копие. Твърди се, че Генев е изнесъл " Историята ", скрита под облеклата си, а след това я изпратил с дипломатическа поща в София.
" Хубаво ", споделил Живков. И толкоз.
След повече от десетилетие Държавна сигурност най-сетне съумява да извърши задачата. Отрезвяването обаче идва бързо. Людмила Живкова е мъртва към този момент от няколко години, а възторзите към културните полезности от дълго време са отшумели. „ Хубаво " - само това споделил Тодор Живков, когато министърът на вътрешните работи Димитър Стоянов му посочил " Историята ". Едно повдигане на плещи - и това е всичко? Една кражба, планувана с толкоз доста старания - а в този момент никой не се интересува от откраднатото? Нещо повече - трябва да се заличават следите. А оригиналът нито може да се изложи, нито може да се съобщи на други институции, тъй като няма как да се изясни по какъв начин тъкмо " Историята " е попаднала в България. Ето по какъв начин ръкописът изчезва в вместилище на 14-ия етаж на Първо главно управление (на ДС), където се съхранява при доста неприятни условия. По някое време " Историята " ненадейно се оказва в сейфа на шефа на разузнаването. Такива са разбиранията за „ опазването на културно-историческото завещание " …
Както доста други сюжети от времето на комунистическия режим, и тази история се въртеше в разнообразни версии, още преди проверяващият публицист Христо Христов да я разгласява в нейната целокупност. През 1992 година публицисти за пръв път писаха, че Държавна сигурност е откраднала „ История славянобългарска ". Към средата на десетилетието слуховете се множаха, след това стартира една игра на котка и мишка, в която участваха остарели ченгета.
През 1996 година тогавашният шеф на Националния исторически музей Божидар Димитров заяви, че чужд е предал в музея истинската " История ", увита във вестник. И напълно не помни да спомене, че той самият е бил нещатен помощник на същия оня 14-и отдел на Първо главно управление (на ДС). По-късно се разбра, че тогавашният началник на външното разузнаване Бриго Аспарухов, който намерил " Историята " в своя сейф, се спазарил с Димитров за нейната чудодейна поява в музея.
Така 10 години след кражбата на истинската „ История славянобългарска " породи една много нелицеприятна политическа главоблъсканица, която бързо прерасна в дебата дали оригиналът да бъде изложен в музей в София или пък да бъде върнат на манастира. Президентът Петър Стоянов реши " Историята " да бъде върната в Зографския манастир и по този метод затвори тази неуместна глава от историята.
Източник: klassa.bg
КОМЕНТАРИ